Текст на издъхналата от рак Албена Ивайлова удря като камшик Здравноосигурителната каса
Този текст от журналиста Албена Ивайлова, която умря преди дни, обикаля фейсбук пространството и надали има човек, който го е прочел, да не настръхне. Да не се разгневи. Да не се натъжи. Той е толкоз мощен, толкова същински и толкоз безнадежден, че на човек му идва да крещи. Постна го българин, който е отвън страната, представен е от trafficnews.bg. И написа красноречиво: Прочетете го преди да помислите дали да се връщате в България!
Без коментар.
Ето и текста, с който Албена удря от отвъдното като камшик Здравноосигурителната каса и цялата ни система:
НЗОК е събирателният облик на отвратителното в страната
Здравноосигурителната каса, а не Народното събрание, е сборен облик на отвратителното в българската страна. В това съм към този момент изцяло сигурна след днешните следващи часове (б. р. - четвъртък), пропилени в опит да записвам следващия си протокол за лекарството ми за рак на гърдата.
Здравноосигурителната каса е добре смазана машина за оскърбление на достолепието и съсипване на здравето на хората. Същите, с чиито пари тази каса съществува. Тя дотам е проникната от цинизъм, безхаберие и чиновническа надменност, че даже портиерът се държи като гаулайтер. Служителките, които контактуват с пациентите, са едни - подписвам се под това - от най-невъзпитаните, груби, мрачни и елементарни същества, които може да срещнете. Вече сънувам като призрачен сън обеления лак на ноктите им, стърчащите на фъндъци коси в тупирани прически и торбичките със колбас, мляко и домати, с които дефилират пред чакащите ги часове наред заболели.
Знаете ли какво съставлява чакалнята на Районната здравноосигурителна каса на София град - нещо като преддверие на морга, в случай че се съди по осветлението и запуснатостта. Плюс няколко натъпкани до стените пейки, където с отговорен тип се свиват 50-60 хронично заболели.
Знаете ли какво съставлява осведомителната им система - един чудноват замърсен уред за номерца. Знаете ли какъв брой брошури, осведомителни табла, указания и впрочем потребна информация за пациентите има в наличност в тази чакалня - николко, нищо, ниенте!
Тази каса съществува в лична паралелна дебилно-бюрократична действителност, която диктува на всеки шест месеца някакво нововъдение - лист, код, условие, подредба, майна-си-райна, каквото ще да е, единствено да могат да те върнат да си оправяш документите, с цел да се мъчиш, да си губиш времето, да се поболяваш и да се чувстваш незабележим и презрян. Понеже знам това, на всеки шест месеца, когато би трябвало да си възобновявам протокола, поглеждам на уеб страницата на касата - дали пък няма да написа какво ново би трябвало да донеса, нещо, с което да ме изненадат - и мен, и лекаря ми, някакъв пример, пояснение, облекчение. Не, настояща информация никаква. А и това, което е написано, е дело на някой с тежки информационни проблеми. И несъмнено, през днешния ден ме върнаха още веднъж. След два часа очакване. Заради липса на една цифра от едно число, което дори не е от новия код на новия ми протокол, който код е вярно изписан, според новите указания. Тази изчезнала цифра е на края на другояче тъкмо изписаната подредба на диагнозата ми. И казусът бил огромен, тъй като тази тъкмо цифра, видите ли, изяснява в кой тъкмо квадрант на гърдата ми е бил туморът, който е махнат преди близо две години?!
Разбира се, тази цифра няма никакво отношение към лекарството и лекуването ми, в този момент и вечно. Със сигурност няма и рационална причина, която да изясни за какво внезапно тази цифра би трябвало да се изписва. Даже няма рубрика, кутийка, квадратче за нея... Всичко е символика - успех на мракобесната страна над постоянно неверния и наказан да бърка в документите жител пациент! Не мога да ви опиша какво облекчение се разля върху физиономията на служителката, когато с нотка на садизъм ми сподели: " Ми, не може, госпожа, ще се върнете при онколога си. " Попитах я знае ли, че пред кабинета на всеки един онколог в България, във всеки един миг чакат най-малко 50 души. Отговорът: " Айде в този момент, не ми обяснявайте, че знаете ли аз какво мога да кажа?! " Попитах я единствено дали знае какво е да се лекуваш от рак на гърдата, като пожелах да не научи.
Тръгнах си, почувствах се още веднъж унизена и смачкана, макар че се бях заклела да не се усещам по този начин, поревах си... За следващ път се убедих, че тази страна не е за хора. Стиснах зъби. Казах си, че все в миналото ще има правдивост. Проверих си изчезналата цифра - оказа се 4. И на следващия ден отново изначало.
Без коментар.
Ето и текста, с който Албена удря от отвъдното като камшик Здравноосигурителната каса и цялата ни система:
НЗОК е събирателният облик на отвратителното в страната
Здравноосигурителната каса, а не Народното събрание, е сборен облик на отвратителното в българската страна. В това съм към този момент изцяло сигурна след днешните следващи часове (б. р. - четвъртък), пропилени в опит да записвам следващия си протокол за лекарството ми за рак на гърдата.
Здравноосигурителната каса е добре смазана машина за оскърбление на достолепието и съсипване на здравето на хората. Същите, с чиито пари тази каса съществува. Тя дотам е проникната от цинизъм, безхаберие и чиновническа надменност, че даже портиерът се държи като гаулайтер. Служителките, които контактуват с пациентите, са едни - подписвам се под това - от най-невъзпитаните, груби, мрачни и елементарни същества, които може да срещнете. Вече сънувам като призрачен сън обеления лак на ноктите им, стърчащите на фъндъци коси в тупирани прически и торбичките със колбас, мляко и домати, с които дефилират пред чакащите ги часове наред заболели.
Знаете ли какво съставлява чакалнята на Районната здравноосигурителна каса на София град - нещо като преддверие на морга, в случай че се съди по осветлението и запуснатостта. Плюс няколко натъпкани до стените пейки, където с отговорен тип се свиват 50-60 хронично заболели.
Знаете ли какво съставлява осведомителната им система - един чудноват замърсен уред за номерца. Знаете ли какъв брой брошури, осведомителни табла, указания и впрочем потребна информация за пациентите има в наличност в тази чакалня - николко, нищо, ниенте!
Тази каса съществува в лична паралелна дебилно-бюрократична действителност, която диктува на всеки шест месеца някакво нововъдение - лист, код, условие, подредба, майна-си-райна, каквото ще да е, единствено да могат да те върнат да си оправяш документите, с цел да се мъчиш, да си губиш времето, да се поболяваш и да се чувстваш незабележим и презрян. Понеже знам това, на всеки шест месеца, когато би трябвало да си възобновявам протокола, поглеждам на уеб страницата на касата - дали пък няма да написа какво ново би трябвало да донеса, нещо, с което да ме изненадат - и мен, и лекаря ми, някакъв пример, пояснение, облекчение. Не, настояща информация никаква. А и това, което е написано, е дело на някой с тежки информационни проблеми. И несъмнено, през днешния ден ме върнаха още веднъж. След два часа очакване. Заради липса на една цифра от едно число, което дори не е от новия код на новия ми протокол, който код е вярно изписан, според новите указания. Тази изчезнала цифра е на края на другояче тъкмо изписаната подредба на диагнозата ми. И казусът бил огромен, тъй като тази тъкмо цифра, видите ли, изяснява в кой тъкмо квадрант на гърдата ми е бил туморът, който е махнат преди близо две години?!
Разбира се, тази цифра няма никакво отношение към лекарството и лекуването ми, в този момент и вечно. Със сигурност няма и рационална причина, която да изясни за какво внезапно тази цифра би трябвало да се изписва. Даже няма рубрика, кутийка, квадратче за нея... Всичко е символика - успех на мракобесната страна над постоянно неверния и наказан да бърка в документите жител пациент! Не мога да ви опиша какво облекчение се разля върху физиономията на служителката, когато с нотка на садизъм ми сподели: " Ми, не може, госпожа, ще се върнете при онколога си. " Попитах я знае ли, че пред кабинета на всеки един онколог в България, във всеки един миг чакат най-малко 50 души. Отговорът: " Айде в този момент, не ми обяснявайте, че знаете ли аз какво мога да кажа?! " Попитах я единствено дали знае какво е да се лекуваш от рак на гърдата, като пожелах да не научи.
Тръгнах си, почувствах се още веднъж унизена и смачкана, макар че се бях заклела да не се усещам по този начин, поревах си... За следващ път се убедих, че тази страна не е за хора. Стиснах зъби. Казах си, че все в миналото ще има правдивост. Проверих си изчезналата цифра - оказа се 4. И на следващия ден отново изначало.
Източник: petel.bg
КОМЕНТАРИ